Как да създадете виртуално устройство, което да емулира вашите приложения - Технология
Преминете към съдържанието

Как да създадете виртуално устройство, което да емулира вашите приложения

Реклами

В предишни записи изградихме първи проект за Android и прегледахме от какво се състои структурата на директорията, която се генерира с проекта, в този
По този повод ще видим как да стартираме нашето приложение директно на емулатор или виртуално устройство.


Тези устройства са известни като Android Virtual Device (AVD) и основно се състоят от емулатори, които създаваме и конфигурираме според нашите нужди по отношение на типа устройство, независимо дали е мобилен телефон или таблет, размер или плътност на екрана, характеристики, версия на операционната система, памет наред с други елементи, които могат да бъдат важни за нашето приложение.

Android Studio включва свои собствени емулатори, които трябва да изтеглим и конфигурираме, въпреки че това не е единствената алтернатива, тъй като можем да включим емулатори на трети страни или просто да стартираме приложението на физически устройства, тази последна алтернатива е идеална, тъй като проверяваме директно на устройството и консумацията на ресурси зависи от него, докато ако използваме емулатори, трябва да присвоим компютърни ресурси на емулатора, тъй като те се държат като виртуални машини, които изискват висока консумация на RAM памет, но е добре да имаме тези две алтернативи.

Създаване на емулатор за мобилен телефон.

 

Ако вече е създаден емулатор в Android Studio, тогава името на виртуалното устройство ще се покаже в горния ляв ъгъл, в този случай, както беше споменато в предишни публикации, създадохме емулатор API 28 Pixel 2който вече е избран и готов за стартиране на приложението.


Ако искате да създадете друг, можем да въведем опцията Диспечер на устройства откъдето ще видим създадения емулатор и можем да го модифицираме или щракнете върху „Създаване на устройство“, за да създадете ново.

Ако, напротив, за първи път създавате емулатор на Android Studio, ще видите, че в горния ляв ъгъл се появява опция, показваща, че няма устройства (Няма устройства) и ако покажем тази опция, намираме 3 опции, откъдето можем да въведем „AVD мениджър” или същата икона в горната лента, както е показано на изображението.


Щракването върху опцията зарежда същия екран, който показахме по-рано, но в този случай няма създадени емулатори и вместо това ни дават опцията да създадем такъв.


Щракването върху създаване зарежда прозорец, в който виждаме различните категории за създаване на емулатори като телевизия, мобилни телефони, часовници, таблети и др.

 

От тук избираме опцията „Телефон“ и избираме една от наличните, там можем да видим името на устройството, ако има Google Play (важно за ресурси, които изискват Google API), размер, резолюция и плътност на екрана, в в този случай ще изберем „Pixel 2“ и ще щракнете върху Напред.


 

Когато направим това, се зарежда друг прозорец, откъдето трябва да изтеглим изображението на версията на операционната система, с която искаме да работим. Ако има предварително изтеглени изображения, те ще бъдат показани тук, но в този случай виждаме, че няма такива (много е важно да сме свързани с интернет, в противен случай този процес не може да се извърши за изтегляне, след това не е необходимо) щракваме върху Изтегляне на опцията, която искаме, например, както се вижда на изображението, изтегляме „android Pie“


Когато правим това, се зарежда друг прозорец, където трябва да приемем лиценза за използване и да щракнете върху Напред

Процесът на изтегляне и инсталиране на виртуално устройство започва автоматично, това може да отнеме известно време в зависимост от вашата интернет връзка.


Когато приключим и приключим, се връщаме в предишния прозорец, където вече виждаме изтегленото изображение, избираме го и натискаме Напред


Виждаме как сега се зарежда нов прозорец, където дефинираме настройките на емулатора по отношение на име, ориентация на екрана и разширени опции, където количеството разпределена RAM може да бъде зададено ръчно, ако използването на паметта се симулира външно сред другите функции, след което щракнете върху Готово .


Когато направим това, виждаме, че нашият емулатор вече е свързан и устройството е заредено в секцията „Диспечер на устройства“, както е показано в началото на това ръководство.

Ако искаме, можем да стартираме емулатора директно или да щракнете върху страничния раздел „Диспечер на устройства“, за да го скрием (не е необходимо) и да щракнете върху иконата RUN в горната част.

 

това стартира емулатора и показва нашето приложение, този процес може да отнеме известно време при първото стартиране на процеса на настройка, след това се очаква емулаторът да бъде много по-бърз от сега нататък.


Ако искаме да създадем нов емулатор, се връщаме в Device Manager и кликваме върху Create Device


Когато го правим, повтаряме предишните стъпки, например можем да създадем таблет и накрая ще видим, че новият емулатор е зареден и когато покажем опциите, ще намерим всички създадени емулатори.


Ако влезем отново в диспечера на устройствата, ще видим и двата емулатора и оттам определяме кой емулатор да използваме за тестване на нашето приложение, като можем да го стартираме директно във всеки емулатор или като го изберем в горната част и стартираме приложението директно

Правейки това, емулаторът се зарежда и можем също да видим как всяко изпълнение на емулатора е разделено на раздели.

Дисплей на емулатора.

 

Преди емулаторът по подразбиране се зареждаше като отделен прозорец, понастоящем по подразбиране той е включен в интерфейса на Android Studio от лявата страна, но можем да го поставим навсякъде или да го премахнем, ако искаме да плава и, така че преместете външен екран така че е независим от IDE.

 

За да минимизираме емулатора, можем да щракнете върху страничния раздел „Емулатор“ и да го покажем отново, като щракнете отново върху него.


 

Ако искаме да променим позицията, щракваме с десния бутон върху „Емулатор“ и виждаме различни опции, в този случай избираме „Преместване в“ и определяме желаното място.

Ако сега искаме да направим емулатора плаващ, тогава избираме „Режим на показване“ и опцията „Плаващ“

Така имаме емулатора като отделен прозорец от средата за разработка.


И с това вече сме създали и конфигурирали виртуални устройства, с които можем да тестваме първото си приложение.

 

Може също да ви заинтересува.

 



Има ли нещо, което искате да добавите или коментирате за този запис? чувствайте се свободни да правите....И ако ви е харесало... каня ви да споделите г Абонирайте се, като щракнете върху бутона „Присъединете се към този сайт“, за да чуете повече публикации като тази 😉